Анонимното безсмъртие
„Как я „срещнах“?
Вечер. Постановка „Антигона“ – 8.11. 2022 година. Салонът е пълен. Постановката приключва. Актьорите се покланят. Бурни аплодисменти. На сцената излиза и режисьорът. Покланят се всички. Публиката е развълнувана и цялата зала е на крака. Аз се взирам в тъмното, отзад на сцената. Смътно усещане, че някой гледа и е там – хем е там, хем го няма. Аз гледам в тъмното, зад тях. Не те виждам, но те усещам…. Тръгвам си озадачена и без енергия. Ще ми мине, развълнувана съм. Минават дни. В мен кънти въпрос : Кой? Защо? Как? Решавам, че е учителят на режисьора. Започвам да си го представям. За да „отключи“ тази енергия и да я канализира в режисьора, трябва да е бил – леле, какъв човек! Започвам да търся, без чужда помощ. Научила съм се да търся по уж нелогичен начин. Интуицията ми ме води. Слушам интервюта на режисьора / онзи, който беше придружен на сцената от другия – невидимия/. Чувам споменаване на име, но докато го произнася се променя сиянието и гласът му. Ето, значи това беше този – Кой! Зарадвах се, че е жена. Такава мощ – женска! Имам името – Значи, ти беше – Юлия Огнянова! Започна пътешествието. Никога не можеш да знаеш, какво те очаква. Надявам се да се успокоя. Оставих й се на Юлия. Измори ме, а не се уморявам лесно. Приятно – страшно пътуване. Интуицията си знае работата. Ще се разбере, защо е всичко това…Ще изчакам търпеливо. Признавам, от 08.11.2022 година – първата ми „среща“ с анонимното безсмъртие на Юлия до вчера вечер, все се успокоявах някак, но след тези нейни думи в това видео……..нямам коментар! Ще чакам.