Прабаба ми Лукана, която говореше само влашки. Човекът, който никога не се оплака. Тя отделяше от пенсията си стотинки за мен и сестра ми. Връзваше ги в носна кърпа и ни ги слагаше в ръцете. Когато почина бях на училищен лагер. Предишната нощ сънувах сватба. Когато баща ми дойде да ме вземе, знаех, че не…

Анонимното безсмъртие „Как я „срещнах“? Вечер. Постановка „Антигона“ – 8.11. 2022 година. Салонът е пълен. Постановката приключва. Актьорите се покланят. Бурни аплодисменти. На сцената излиза и режисьорът. Покланят се всички. Публиката е развълнувана и цялата зала е на крака. Аз се взирам в тъмното, отзад на сцената. Смътно усещане, че някой гледа и е там…